• У дома
  • статии
  • Ревю: Раул Еспарза звезди в ужасно подходящ „Arturo Ui“
публикувано на 28-09-2019

Ревю: Раул Еспарза звезди в ужасно подходящ „Arturo Ui“

Алегоричната пиеса на Бертолт Брехт от 1941 г. „Устойчивият възход на Артуро Уи“ адаптира възхода на Хитлер към чикагските мафиоти, превзели индустрията от карфиол. Този плътен текст не се изпълнява често и когато е, обикновено не се приема добре. В съвременния ни политически климат обаче една пиеса за възхода на фашизма изглежда по-актуална от всякога.

Продукцията на „Arturo Ui“ на Джон Дойл в „Класик Стейдж Къмпани“ се опира много на повече от очевидните паралели между Ui, Хитлер и Тръмп. Само в случай, че сте го пропуснали, една дълга червена вратовръзка се появява и ансамбълът вика Sieg Heils на песен „Заключи я!“ Епичният театър на Брехт е свързан с възпитанието на масите, стилизираното представяне и алюзиите. Това производство със сигурност е доста брехтянско, но дори и по тези стандарти може да му липсва малко фино.

По-големият въпрос на продукцията е объркване на сюжетни събития и герои, което е еднакво по вина на пиесата и на режисьора. Ансамбълът за осем души са всички двойни и тройни актьори, прескачащи от убийци до поддръжници на жертви и бакалици до адвокати и обратно. В опит да ви помогне да следвате алегорията, между сцените се съобщава глас на германското събитие в историята, което всяка сцена за чикагските гангстери и бакалии трябва да представлява. Обърнете внимание, всичко се движи много бързо.

Въпреки това, може би най-добрият начин да изживеете това производство е просто да го оставите да го преодолее. Не се фокусирайте върху детайлите, а просто се насладете на ужасяващата езда - поне в театъра, цялото парче аргументира това да не седи бездействащо, но в продукция, която е толкова рационализирана, това може да е единственият ви избор като член на публиката. Освен това в тази пиеса не са объркващите исторически събития или алегорични герои, представящи немски политици, за които никога не сте чували по този въпрос, всичко е за Ui.

Да поемем този бегемот на роля - равни части Хитлер, Тръмп, клоун и Шекспирски злодей - е всемогъщият Раул Еспарза. Играта може да е гъста, постановката може да е объркваща, а режисурата може да е малко тежка, дизайнът прекалено минимален, но господин Еспарза е перфектен. Той е весел и ужасяващ, като се редува между гордост от това, че е аутсайдер, „син на Бруклин“ и изказва принудителни и убедителни политически изказвания. Звучи ли ви познато?

Дори и да не можете да поддържате правилните вторични и третични герои или да следите сюжетните събития, е очарователно да гледате трансформацията на Ui в блестящото изпълнение на Esparza. Той се научава как да ходи (пръстите на пръстите, главата нагоре!), Как да говори (veg-e-table!) И как да манипулира масите. Той сваля всеки, който му е нужно, убива нелоялни поддръжници и хваща всичко, което иска. (За пореден път звучи познато?)

Чрез всичко това Еспарза умело променя своята физичност, диалект и присъствие, преобразявайки се от весела наивност в експертен страх. Той скача от неумелите шекспирови шеги към гледане на членове на публиката и крещи към тях, за да се издигне с акъл и умение.

Преводът на Джордж Табори е особено майсторски, особено в мощния завършек, който ни принуждава да не позволим да настъпи поредното неустойчиво издигане: „Ако бихме могли да се научим да гледаме, вместо да зяпаме, щяхме да видим ужаса в сърцето на фарса“ и смразяващият финал, „кучката, която го роди, отново е в топлина.“

Вижте също

Женевиев Гарсия: Интервю за творчествотоНай-добрият и най-мощен начин да се обърнем към другитеПродуктивният писател е плодовит писателБях приет за заложник от депресияДен 20 в 31 Дни на петминутните свободни записи - подкана е „аудитория“Как да спечелите в NaNoWriMo