Миро и търсенето на смисъл

В епохата на мигновено удовлетворение, къде смисълът чрез изкуството намира път в нашия опит? Изглежда, че посещаваме художествени изложби, изложби и галерии, за да правим снимки, да ги показваме в социалните си медии и да се подлъгваме, че мислим, че сме победили истината.

Може би е желателно мислене или по-скоро пренебрежение да се вярва, че просто като е в близост до изкуството, неговият смисъл и величие ще проникнат в душите ни и ще ни изпълнят с разбиране и просветление.

Станахме ли твърде мързеливи, за да вършим трудоемката мисъл и размисъл?

Чрез собствения си стремеж към смисъл ми беше представено доста приятно неочаквано откритие за моя подход към смисъла. Ето как мина:

Наскоро чух, че Museo de Bellas Artes в Буенос Айрес открива нова изложба, Miró: La Experiencia de Mirar (Опитът на търсенето) Джоан Миро е испански съвременен художник (1893–1983), известен със своите сюрреалистични и абстрактни картини и скулптура. Той живее в Барселона и по-късно се премества в Париж, където се присъединява към съвременния литературен кръг, който включва Андре Бретон, Ърнест Хемингуей, Хенри Мюлет и Антонин Артауд - тук той се влюбва в поезията и започва да я включва в своите картини.

Тъй като човек тръгва да търси смисъл, внимателно го планираме предварително и така в събота аз планирах да си взема следобед, за да отида в музея, да видя експоната и след това да напиша за него в моя Муза-Писмо. Прост, логичен, рационален.

Оказа се прекрасен, мек и слънчев съботен следобед, когато тръгнах на разходка от апартамента си до музея, перфектна двадесет и пет минути разходка през част от града, която бях добре позната. Бях блажен по пътя си, мислейки си за големите открития, които щях да направя. След няколко блока обаче започнах да забелязвам нови ъгли и магазини, които никога не бях виждал. Доста скоро разбрах, че всъщност никога досега дори не съм ходил тук. Изгубих ли се?

Издържах на желанието да погледна картите си в Google и се осмелих да избирам улици, облицовани с големи дървета и много слънце.

В този момент ми хрумна една мисъл - колко красиво е да се отведеш от пътя, който бях така рационално предназначил за себе си, но все пак се оказа някъде напълно непознат и чуден.

Още повече - колко е хубаво да открия, че това, което се надявах да намеря в стремежа си за смисъл, не идва от там, където го очаквах.

Доста скоро намерих позната земя и тръгнах към музея, но с ново удовлетворение, като знаех, че не трябва да се опитвам толкова силно, за да намеря смисъл - това беше вътре в мен - и страхотното произведение на изкуството тъкмо щеше да е бонус.)

Хареса ли ви тази история? Прочетете повече за поддържането на морала с Джоан Дидион, призива за рискуване и научаването да се предаваме с Фрида Кало