публикувано на 27-09-2019
Мост Моне Ватерлоо

Бездомник

„… Определени тъмни неща трябва да се обичат
 в тайна между сянката и душата. ”
Пабло Неруда

Той въздиша ...
отстъпва близо до нощта
като спокойна и влажна мъгла
придружава маслото и синьото
цъфти на тишината на зората
 блести ㅤ този живописен поглед
на заспал градски пейзаж
твърде рано в неделя сутрин.
Спокойното ще престане
и тих меандър
в измамник на будния
... докато намери себе си
във възходящо желание
отвъд телесното
 ㅤ unsated ....
мъки на познавачите му
мания
ㅤ все още
.... някак си мъдро
за онези отминали дни
 преди ㅤ Ней.

Това модерно явление
 художник-фантом,
затъмнен от мръсните пристанища
 в нейните платна
на алеи и тротоари,
отбягва слънцето
отвъд
онези затъмнени коридори.
Знаещ бездомни
 ... тя остава
нейното разстояние
дойде и отиде отново
на деня на скъсване.
Бесен корсар
на backstreets
среднощна нощ
под мастилено небе
 избягване на ... ..
като предпазливо същество
 s l i n k s
да избледнеят, както сянката би
между полумесеца
стрела и шпионка
беглец-лов
от нейната анонимност
- навигира тя
студът от бетонен лабиринт
разпръснати
 изобилие
на гнева на художника
оставени сенчести отломки
в случайност
и безименност.

Изкусен измамник
 без фагин,
в призрачен поглед
три пъти сега
от него ㅤ докато тя избяга,
е пречистил тази нита
както му е поправено
отново се подигра…
на фалирано стъпало
към нейната пантомима.
Като критик документи всеки
от майсторските й творби
ㅤ със стреснат поглед
на нейната пътека между
парцела
лунна светлина
в наклонени лъчи
 той видя -
за красота ㅤ странно
 ㅤ ... съблазнителен
 но безпокойство.
Дълбоко излъчване
от порцелановата й бяла
 нежна плът
 ㅤ светещ…
нахлузи се с покрив
на съвременните хабилементи
… .. черна качулка
и дънки.

Нейната svelte андрогиния
багажник на фиданката ㅤ
може би, 19.
Под тази качулка
кичур коса, набраздена
бръшлян в лебеда надолу.
Нейното трептене на миглите
 ㅤ призрачни призраци
 ㅤ от цигански молци
през лунното лице ㅤ… блед
като замръзнал дъх
върху прозорец.
Вежди помитаха
полет на крилата на гандера
 ㅤ кръжи
над изгубен поглед в гората
като широки очи в ниска искра
 Блясък ㅤ галактика
две окачени планети
цвят на есенно небе
воднистата им светлосиньо-сива
 … ..Или тези вълни
на нея понякога
яростен океан.

Както изкуството й има ...
нейните свръхестествени талони
сега крива и стискане
плененото му сърце
 интригата на двойствеността
- нематериална градушка от чернотата
и ламбент
 hark от лунни лъчи.

Клод Моне водни лилии залез

Неразумно - възприятието му
както следва
в тези артерии
на нейния сянка свят ...
 грешка в нейната крехкост
съблазняване -скрим
на мистерията
до скъпоценен силует.
 ..… като скрити
 блясък от стоманено острие
й придава невъзмутимост
хифична реалност
 -dangerous
.... и разтревожения й поглед
може да те отреже
още по-дълбоко.
Ням ㅤ близо до мълчание
в винаги тревожен
копривата ㅤ неспокойна рокля
глас
на бурна любовница.
Hiss in dour и low drone
 вътрешният й нападател
на път
като годна какавида
нагоре висящо дърво
 ... неспособни
от самодоволство

До …
 че четката лежеше
както мистика прилягаше към ръката ѝ
тогава всички на вятър или шепот
 в и около нея
утихна.
 Савант ...
в рядко спокойствие
 бурните й води
 разединен
докато безгрешно сърце течеше ...
обилия се разля грациозно
нейните четки
 мелодия
 ㅤ слоести арпеджио
 красиво движение
на тялото и душата
прикован в благочестието си
до творението.

Агапантус, Моне

… Той стоеше влязъл
от елегантния танц на силфа
Нежен фролик… в боя
 перфервидно движение
 изоставяне
от бяла и гола китка
 - некадърно сърце ㅤ веселие
никога не съм виждал в нея преди.
 В pas jetes… ..
художник отстъпи поетична осанка
пръсти като четки
суров
 ㅤ докато целуваха тухлата
балет от пигмент.
От носа до пръстите на краката
онова призрачно излъчване от плътта й
капе ㅤ капе
меките тонове "обвивка"
обединяване ㅤ тънко, а след това дебело
в лъскавия
нежни млади извивки
и цепнатини.
... .долни оттенъци
палитра
на мърда
все пак жизнен здрач.

Под пастелно небе
което го помита лесно
в нейните нежни вълни
рози девет крака
след това избухна
между още по-високите
 изтръпнали глави
на любимия й агапантус
изчервиха нескромната им теменужка
... всеки славен
непочтителна позиция на фона
прилив на водовъртежи
спешните им приливи и отливи
навито лазурно синьо и тюркоазено
.... всички способни
от напускането
дори Моне
в завистлив заек.

.... той дебнеше
до…
тя се хвана
този полъх от него ......

… .. толкова бързо се издига
никога не го е усещал
 шок ㅤ дойде преди известие
от панделките в кръв.
Като дълъг плъзгач на острието
разкъса странично
и под ъгъл през жизнените органи
… .Ее яростни очи
срещна влюбения му поглед
докато се заливаше в пропастта
от смъртно зашеметените му.
Гърлото й набъбна
с ужасен опит за изказване
 гърла в гробна реализация
 на грешка
дойдоха на киселите потоци
на ням
eldritch скрип ...
призрачният приглушен вой
която схвана страшната й тъмнина
разтреперани от всички ужаси
като падна… накучена купчина
от интелигентно облечени парцали
бяло свито в зърното
на агонията на предателството
в коленете.
Очите й бяха силно заключени
в тъпното му правно основание
избледняване на ириси
намаляващо сиво от зелено
когато бягството на смъртта избяга
за последно съжаление,
шепне: "Подпишете ... .."
… .. манията е
схващане
до самия край.

никога домашен любимец бездомни

© jef littlejohn 2018

Вижте също

Любов и уязвимост: как сме собствените си най-лоши врагове4 Писане на упражнения, които помагат да запазя здравината сиИзложба в първата ми изложба на изкустваInktober Бангладеш-2018 от Cartoon PeopleБъдете мълчаливи и помнетеФреди Меркюри се превърна в моя идол от 10-годишна възраст. Няма да платя, за да видя „Бохемска рапсодия.“